11 мар. 2015 г., 01:03  

...след това.

556 0 1




Войниците ги лекуват след Виетнам.
Войници, не на себе си от смърт,
виждащи голи рани и сърца навън,
...както аз ги видях- нея  гола, с друг и с друг...
Но за тила, никога няма война,
...или хората виждащи сърца навън са превземки?
Виждам пощальон, униформен с черни писма.
Ослушвам се да звънне за да отворя Вратата.

Повярвай, Аз сражавах се храбро,
психиката или душата не издържаха.


Ст. Русев

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислав Русев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Всъщност, усещам пълна кохерентност с написаното от теб, Станиславе.
    Всеки ден живея с усещане и предчувствие за черния пощальон /в преносен смисъл, разбира се/. Постигаш въздействие. Добри и нестандартни сравнения още във встъплението.

    Поздравление за този поетичен текст!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...