17 ene 2006, 9:26

след загубата

  Poesía
880 0 4

 

След загубата на човек или предмет,
в душата ни  открива се голяма рана.
Изпълнени с омраза кам всичко живо и познато,
изгубваме надеждата да продължим,
дори и собствените си дела
И не минава през нашата глава дори и мисълта,
че има живи хора, изпитващи неудържима нужда от подкрепа.


А хората не знаят как да се даржат,
когата виждат как боли ни.
И макар да знаем ний това, изпитваме
необходимостта да избягаме от реалността.
И макар и често тя да е зла,
остават единствено нещата,
които ни крепят на Земята:живота,верността....
и близката приятелска ръка
                               
                                         НЕ СТРАДАЙ,КОГАТО НЕЩО НЕ ЗАВИСИ ОТ ТЕБ,ЗАЩОТО EДИНСТВЕНИЯТ,КОЙТО МОЖЕ ДА ТИ ПОМОГНЕ ВЪВ ВСЕКИ МОМЕНТ... СИ САМО ТИ...САМ НА СЕБЕ СИ.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жеже Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...