След загубата на човек или предмет,
в душата ни открива се голяма рана.
Изпълнени с омраза кам всичко живо и познато,
изгубваме надеждата да продължим,
дори и собствените си дела
И не минава през нашата глава дори и мисълта,
че има живи хора, изпитващи неудържима нужда от подкрепа.
А хората не знаят как да се даржат,
когата виждат как боли ни.
И макар да знаем ний това, изпитваме
необходимостта да избягаме от реалността.
И макар и често тя да е зла,
остават единствено нещата,
които ни крепят на Земята:живота,верността....
и близката приятелска ръка
НЕ СТРАДАЙ,КОГАТО НЕЩО НЕ ЗАВИСИ ОТ ТЕБ,ЗАЩОТО EДИНСТВЕНИЯТ,КОЙТО МОЖЕ ДА ТИ ПОМОГНЕ ВЪВ ВСЕКИ МОМЕНТ... СИ САМО ТИ...САМ НА СЕБЕ СИ.
© Жеже Todos los derechos reservados