17 янв. 2006 г., 09:26

след загубата

878 0 4

 

След загубата на човек или предмет,
в душата ни  открива се голяма рана.
Изпълнени с омраза кам всичко живо и познато,
изгубваме надеждата да продължим,
дори и собствените си дела
И не минава през нашата глава дори и мисълта,
че има живи хора, изпитващи неудържима нужда от подкрепа.


А хората не знаят как да се даржат,
когата виждат как боли ни.
И макар да знаем ний това, изпитваме
необходимостта да избягаме от реалността.
И макар и често тя да е зла,
остават единствено нещата,
които ни крепят на Земята:живота,верността....
и близката приятелска ръка
                               
                                         НЕ СТРАДАЙ,КОГАТО НЕЩО НЕ ЗАВИСИ ОТ ТЕБ,ЗАЩОТО EДИНСТВЕНИЯТ,КОЙТО МОЖЕ ДА ТИ ПОМОГНЕ ВЪВ ВСЕКИ МОМЕНТ... СИ САМО ТИ...САМ НА СЕБЕ СИ.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жеже Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...