17.01.2006 г., 9:26

след загубата

875 0 4

 

След загубата на човек или предмет,
в душата ни  открива се голяма рана.
Изпълнени с омраза кам всичко живо и познато,
изгубваме надеждата да продължим,
дори и собствените си дела
И не минава през нашата глава дори и мисълта,
че има живи хора, изпитващи неудържима нужда от подкрепа.


А хората не знаят как да се даржат,
когата виждат как боли ни.
И макар да знаем ний това, изпитваме
необходимостта да избягаме от реалността.
И макар и често тя да е зла,
остават единствено нещата,
които ни крепят на Земята:живота,верността....
и близката приятелска ръка
                               
                                         НЕ СТРАДАЙ,КОГАТО НЕЩО НЕ ЗАВИСИ ОТ ТЕБ,ЗАЩОТО EДИНСТВЕНИЯТ,КОЙТО МОЖЕ ДА ТИ ПОМОГНЕ ВЪВ ВСЕКИ МОМЕНТ... СИ САМО ТИ...САМ НА СЕБЕ СИ.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жеже Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...