17 ago 2011, 9:48

След залез слънце

  Poesía » Otra
691 0 1

След залез слънце

Когато дърветата запеят

и птиците заспят,

облаците ще се гонят

и дните ще летят.

 

Тогава ти ще ме намериш,

или може би аз теб?

Насред път ще почнеш песен

и ще намериш своя лек.

 

Слънцето ще залезе

без надежда за възход

и под небето ще се срещнем

под всеобщия ни небосвод.

 

За ръце ще те подхвана

и очите ще приспя.

Солта ще ближа от твоята рана

и болката успокоя.

 

Колкото и романтично,

не за любов съм тук дошла.

Тази вечер под небето

ти се срещна със смъртта. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Просто Човек Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...