Aug 17, 2011, 9:48 AM

След залез слънце

  Poetry » Other
694 0 1

След залез слънце

Когато дърветата запеят

и птиците заспят,

облаците ще се гонят

и дните ще летят.

 

Тогава ти ще ме намериш,

или може би аз теб?

Насред път ще почнеш песен

и ще намериш своя лек.

 

Слънцето ще залезе

без надежда за възход

и под небето ще се срещнем

под всеобщия ни небосвод.

 

За ръце ще те подхвана

и очите ще приспя.

Солта ще ближа от твоята рана

и болката успокоя.

 

Колкото и романтично,

не за любов съм тук дошла.

Тази вечер под небето

ти се срещна със смъртта. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Просто Човек All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...