RainaVakova
431 2760
25 abr 2019, 11:58

Следа 

  Poesía » Otra
612 9 9

Като минаващи в очи на гладно куче,
което е полегнало на припек
и чака нещо просто да се случи,
вървят и не повтарят дните.


И само светлината им различна
най-тихите пространства гъделичка,
а кучето не проси със молитва.
Светът е дом. Земята е паничка. 


И случва се във някоя минута, 
животът кокал блажен да предложи. 
Щастливо грее влажната муцунка, 
надуши ли следа от невъзможното.

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Светът е дом. Земята е паничка." - !

    Току-що видях, че в предния си коментар съм написала "паника", вместо "паничка" , за което се извинявам!
    Хубав ден!
  • Впечатлена съм:" Светът е дом. Земята е паничка. "!!!!!!!!!
    Напомни ми нещо мое, далече в годините:
    Моят живот суче
    на времето болното виме.
    Куцо, бездомно куче
    е моят живот. Гори ме
    въгленочерната болка
    на ослепяло огнище...
    Стихотворението е със заглавие "Въглен... Болка... Жарава" и е включено в стихосбирката ми "Пастирка на светулки". Приеми го като поздрав към теб, Райне!
  • "Светът е дом. Земята е паника."
    Светли празници!
  • Христос Воскресе из мертвих, смертю смерт поправ!!!
    Много светли дни и чудеса в творящия ви свят!
  • Чудесен стих, Райна! С образа на това бездомно куче казваш много - обобщаваш.

    "Светът е дом. Земята е паничка"!

    Внезапен, като светкавица образ, озаряващ цялото пространство. Тук се сетих и за един велик стих на Шандор Петьофи:

    "Животът ни не струва колкото една
    строшена и изхвърлена навън чиния,
    отгдето просяк стар, изпаднал в немотия,
    изблизва малкото засъхнала храна."

    Поздравление за поезията, която твориш и светли великденски празници!
  • "Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях?" /Матей, 6:26/. "Който не иска да се труди, не трябва и да яде" /Ап. Павел/. Аз не виждам тук противоречие. Струва ми се, че в твоето стихотворение има превес втората сентенция. Но това е заради субекта на описанието ти, не заради верността на сентенциите като цяло или заради мнението на авторката за тях. Поне така ми се струва. Поздравление, Райна. Написано е с нежен укор, както всички ние се отнасяме към домашните си любимци. Закриляме ги и се грижим за тях, защото сме ги лишили от възможността сами да се грижат за прехраната си в замяна на тяхната обич и всеотдайност, които получаваме в изобилие.
  • Много истина си кодирала в думите си.Но такъв е живота и трябва да ги приемем.
  • Хареса ми, Райна! Поздрави!

    Светът е дом. Земята е паничка.

    И случва се във някоя минута,
    животът кокал блажен да предложи.
    Щастливо грее влажната муцунка,
    надуши ли следа от невъзможното.
  • Светът е дом. Земята е паничка.
Propuestas
: ??:??