Следа
Като минаващи в очи на гладно куче,
което е полегнало на припек
и чака нещо просто да се случи,
вървят и не повтарят дните.
И само светлината им различна
най-тихите пространства гъделичка,
а кучето не проси със молитва.
Светът е дом. Земята е паничка.
И случва се във някоя минута,
животът кокал блажен да предложи.
Щастливо грее влажната муцунка,
надуши ли следа от невъзможното.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
