Когато си влюбен, духът ти лети,

сърцето ти – цвете с красиви мечти...

Разцъфнала обич, превръща се в цел,

пътуваш към нея уверен и смел.

Под знак на рождената ярка звезда,

трънлива пътека превръщаш в следа.

Препятствия срещаш и свръщаш назад,

към хората долу, в големия град.

Изправен пред остри зъбати скали,

изчакваш, додето дъждът превали.

На избор подложен, размисля умът:

„Затворен е пътят... Зад мен е върхът“.

Върхът непокорен, забулен в мъгли,

гнездо на кондорите – горди орли.

Вилнеят там бурни и зли ветрове,

от снежни фъртуни, скован в ледове.

„Пристигна ли първи, ще бъда щастлив,

за мен ще говори светът завистлив“...

Погрешната стъпка – тревожен сигнал,

а мечът дамоклев е знак за провал.

                 Сатана

Животът, приятел, е в златна среда,

безлика тълпа те прикрива в беда.

Защо ти е нужно към връх да вървиш?

И с мислите можеш да го покориш.

Градът ти предлага щастлива съдба.

Казино... и бар с игри, веселба...

Пържола, вино и мезета за крал...

и чалга с любимия нов сериал...

                     Бог

Не спирай... В тълпата безлик ще си ти,

оставаш без име, без светли мечти!

В небето се взри. Звезди от елмаз,

показват ти верния път без компас.

Свирепият вятър е страж пред върха,

но вярата в Мене калява духа...

И тя те предпазва от всяка беда.

Последвай девиза: „Оставям следа“!

Пътеката сменяш. Край нея стрелка:

„Внимавай, наблизо дълбока река“...

дошла от върха е тя – Божи сигнал –

че вярна посока сега си избрал.

Да минеш през нея без мост и без брод –

реална заплаха за целия род...

Върхът е над извора. Тръгнеш ли ти,

над теб край реката бял ангел лети.

Пенлива и буйна край тебе тече.

Бъди летописец, умът ти сече...

Дървета и храсти, трева – красота...

от всичките форми струи любовта.

Щом с чистите мисли си ти в планина,

излъчвайки обич, любов, светлина,

тя тайната книга разтваря завчас,

показва красиви картини в анфас.

Да бъдеш начело – нелека съдба.

Животът е вечна неспирна борба.

Успяваш, когато си силен и смел,

съдбата в ръцете си здраво поел.

Прескачай прегради, заставай отпред,

космичните сили ти пращат привет.

С горещият огън изпод пепелта

на подстъп, застанал е с теб към целта.

Пътувай към своя безименен връх,

с криле на априлския пролетен лъх!

Та ти си роден под щастлива звезда...

Да сееш любов, да оставиш следа.

2 май – 22 ч., 9 юни 2020

–––––––

Стихотворението е част от триптиха: „Да оставиш следа“

(1. „Върхът“, 2. „Стълбата“, 3. „Следа“).

Подбуди, мечти, цел, намерения, желания – нещата,

които ръководят човек през време на неговия живот.

По кой път ще поеме, е негово право на избор.

Космическите сили му изпращат помощ за да

изпълни намеренията си. Стига да е достатъчно

смел и силен.

Първият път е пътя на примирението („Върхът“).

Вторият път е щурмуване на подстъпите към властта

(„Стълбата“).

Третият – По пътя на безусловната любов (“Следа“).

––––––––

Моля, по някакъв начин да бъдат показани като свързани

произведения трите творби.