Следа
Когато си влюбен, духът ти лети,
сърцето ти – цвете с красиви мечти...
Разцъфнала обич, превръща се в цел,
пътуваш към нея уверен и смел.
Под знак на рождената ярка звезда,
трънлива пътека превръщаш в следа.
Препятствия срещаш и свръщаш назад,
към хората долу, в големия град.
Изправен пред остри зъбати скали,
изчакваш, додето дъждът превали.
На избор подложен, размисля умът:
„Затворен е пътят... Зад мен е върхът“.
Върхът непокорен, забулен в мъгли,
гнездо на кондорите – горди орли.
Вилнеят там бурни и зли ветрове,
от снежни фъртуни, скован в ледове.
„Пристигна ли първи, ще бъда щастлив,
за мен ще говори светът завистлив“...
Погрешната стъпка – тревожен сигнал,
а мечът дамоклев е знак за провал.
Сатана
Животът, приятел, е в златна среда,
безлика тълпа те прикрива в беда.
Защо ти е нужно към връх да вървиш?
И с мислите можеш да го покориш.
Градът ти предлага щастлива съдба.
Казино... и бар с игри, веселба...
Пържола, вино и мезета за крал...
и чалга с любимия нов сериал...
Бог
Не спирай... В тълпата безлик ще си ти,
оставаш без име, без светли мечти!
В небето се взри. Звезди от елмаз,
показват ти верния път без компас.
Свирепият вятър е страж пред върха,
но вярата в Мене калява духа...
И тя те предпазва от всяка беда.
Последвай девиза: „Оставям следа“!
Пътеката сменяш. Край нея стрелка:
„Внимавай, наблизо дълбока река“...
дошла от върха е тя – Божи сигнал –
че вярна посока сега си избрал.
Да минеш през нея без мост и без брод –
реална заплаха за целия род...
Върхът е над извора. Тръгнеш ли ти,
над теб край реката бял ангел лети.
Пенлива и буйна край тебе тече.
Бъди летописец, умът ти сече...
Дървета и храсти, трева – красота...
от всичките форми струи любовта.
Щом с чистите мисли си ти в планина,
излъчвайки обич, любов, светлина,
тя тайната книга разтваря завчас,
показва красиви картини в анфас.
Да бъдеш начело – нелека съдба.
Животът е вечна неспирна борба.
Успяваш, когато си силен и смел,
съдбата в ръцете си здраво поел.
Прескачай прегради, заставай отпред,
космичните сили ти пращат привет.
С горещият огън изпод пепелта
на подстъп, застанал е с теб към целта.
Пътувай към своя безименен връх,
с криле на априлския пролетен лъх!
Та ти си роден под щастлива звезда...
Да сееш любов, да оставиш следа.
2 май – 22 ч., 9 юни 2020
–––––––
Стихотворението е част от триптиха: „Да оставиш следа“
(1. „Върхът“, 2. „Стълбата“, 3. „Следа“).
Подбуди, мечти, цел, намерения, желания – нещата,
които ръководят човек през време на неговия живот.
По кой път ще поеме, е негово право на избор.
Космическите сили му изпращат помощ за да
изпълни намеренията си. Стига да е достатъчно
смел и силен.
Първият път е пътя на примирението („Върхът“).
Вторият път е щурмуване на подстъпите към властта
(„Стълбата“).
Третият – По пътя на безусловната любов (“Следа“).
––––––––
Моля, по някакъв начин да бъдат показани като свързани
произведения трите творби.
© Иванъ Митовъ All rights reserved.
