Следа
Когато си влюбен, духът ти лети,
сърцето ти – цвете с красиви мечти...
Разцъфнала обич, превръща се в цел,
пътуваш към нея уверен и смел.
Под знак на рождената ярка звезда,
трънлива пътека превръщаш в следа.
Препятствия срещаш и свръщаш назад,
към хората долу, в големия град.
Изправен пред остри зъбати скали,
изчакваш, додето дъждът превали.
На избор подложен, размисля умът:
„Затворен е пътят... Зад мен е върхът“.
Върхът непокорен, забулен в мъгли,
гнездо на кондорите – горди орли.
Вилнеят там бурни и зли ветрове,
от снежни фъртуни, скован в ледове.
„Пристигна ли първи, ще бъда щастлив,
за мен ще говори светът завистлив“...
Погрешната стъпка – тревожен сигнал,
а мечът дамоклев е знак за провал.
Сатана
Животът, приятел, е в златна среда,
безлика тълпа те прикрива в беда.
Защо ти е нужно към връх да вървиш?
И с мислите можеш да го покориш.
Градът ти предлага щастлива съдба.
Казино... и бар с игри, веселба...
Пържола, вино и мезета за крал...
и чалга с любимия нов сериал...
Бог
Не спирай... В тълпата безлик ще си ти,
оставаш без име, без светли мечти!
В небето се взри. Звезди от елмаз,
показват ти верния път без компас.
Свирепият вятър е страж пред върха,
но вярата в Мене калява духа...
И тя те предпазва от всяка беда.
Последвай девиза: „Оставям следа“!
Пътеката сменяш. Край нея стрелка:
„Внимавай, наблизо дълбока река“...
дошла от върха е тя – Божи сигнал –
че вярна посока сега си избрал.
Да минеш през нея без мост и без брод –
реална заплаха за целия род...
Върхът е над извора. Тръгнеш ли ти,
над теб край реката бял ангел лети.
Пенлива и буйна край тебе тече.
Бъди летописец, умът ти сече...
Дървета и храсти, трева – красота...
от всичките форми струи любовта.
Щом с чистите мисли си ти в планина,
излъчвайки обич, любов, светлина,
тя тайната книга разтваря завчас,
показва красиви картини в анфас.
Да бъдеш начело – нелека съдба.
Животът е вечна неспирна борба.
Успяваш, когато си силен и смел,
съдбата в ръцете си здраво поел.
Прескачай прегради, заставай отпред,
космичните сили ти пращат привет.
С горещият огън изпод пепелта
на подстъп, застанал е с теб към целта.
Пътувай към своя безименен връх,
с криле на априлския пролетен лъх!
Та ти си роден под щастлива звезда...
Да сееш любов, да оставиш следа.
2 май – 22 ч., 9 юни 2020
–––––––
Стихотворението е част от триптиха: „Да оставиш следа“
(1. „Върхът“, 2. „Стълбата“, 3. „Следа“).
Подбуди, мечти, цел, намерения, желания – нещата,
които ръководят човек през време на неговия живот.
По кой път ще поеме, е негово право на избор.
Космическите сили му изпращат помощ за да
изпълни намеренията си. Стига да е достатъчно
смел и силен.
Първият път е пътя на примирението („Върхът“).
Вторият път е щурмуване на подстъпите към властта
(„Стълбата“).
Третият – По пътя на безусловната любов (“Следа“).
––––––––
Моля, по някакъв начин да бъдат показани като свързани
произведения трите творби.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванъ Митовъ Всички права запазени
