Деница (Деница Ангелова)
99 219
2 sept 2016, 12:08

Следа. Невидима. 

  Poesía » De amor
1626 11 18

Ще ме откриеш в цвете до прозорчето.
Във тихия ветрец, отвял пердето.
И в книгата внезапно пак отворена.
Скътàна тъй дълбоко, там – в сърцето.

Ще бъда аз най-тихичката радост.
И ъгълче на устните – в усмивка.
Във утрините – ягодово сладко,
а вечер – глътка бяло вино пивко.

Аз няма да съм болка и сълза.
Не искам да съм даже капка драма.
А в слънчев ден милувка да сбера,
за да погаля тебе сутрин рано.

Ще се превърна във перце и ще заспя
в завивките ти. 
Толкова ми стига.
Да бъда миг.
Невидима следа.
Която никога от теб не си отива.

© Деница Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??