Деница (Деница Ангелова)
101 221
2.09.2016 г., 12:08 ч.

Следа. Невидима. 

  Поезия » Любовна
1545 11 19

Ще ме откриеш в цвете до прозорчето.
Във тихия ветрец, отвял пердето.
И в книгата внезапно пак отворена.
Скътàна тъй дълбоко, там – в сърцето.

Ще бъда аз най-тихичката радост.
И ъгълче на устните – в усмивка.
Във утрините – ягодово сладко,
а вечер – глътка бяло вино пивко.

Аз няма да съм болка и сълза.
Не искам да съм даже капка драма.
А в слънчев ден милувка да сбера,
за да погаля тебе сутрин рано.

Ще се превърна във перце и ще заспя
в завивките ти. 
Толкова ми стига.
Да бъда миг.
Невидима следа.
Която никога от теб не си отива.

© Деница Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??