Следа. Невидима.
Ще ме откриеш в цвете до прозорчето.
Във тихия ветрец, отвял пердето.
И в книгата внезапно пак отворена.
Скътàна тъй дълбоко, там – в сърцето.
Ще бъда аз най-тихичката радост.
И ъгълче на устните – в усмивка.
Във утрините – ягодово сладко,
а вечер – глътка бяло вино пивко.
Аз няма да съм болка и сълза.
Не искам да съм даже капка драма.
А в слънчев ден милувка да сбера,
за да погаля тебе сутрин рано.
Ще се превърна във перце и ще заспя
в завивките ти.
Толкова ми стига.
Да бъда миг.
Невидима следа.
Която никога от теб не си отива.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деница Ангелова Все права защищены
