Следи

16 jun 2021, 12:50

Poesía » Del paisaje, Otra

432 0 0

Нощта е тъмна и мрачна,
или пък аз съм нощта,
вървя по брега на морето,
опитвам да оставя следа.

Ала то зло и коварно,
не допуска мойта молба,
и без знак, и посока,
заличава я зад гърба.

Ясно ми е, че в сън съм,
и сънят е ясна мълва,
че нощта честичко обяснява,
случващото се през деня.

Но защо още я търся,
с поглед назад я следя,
щом пътят, отминат по пясъка,
сънят отмива с вълнá.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.