Нощта е тъмна и мрачна,
или пък аз съм нощта,
вървя по брега на морето,
опитвам да оставя следа.
Ала то зло и коварно,
не допуска мойта молба,
и без знак, и посока,
заличава я зад гърба.
Ясно ми е, че в сън съм,
и сънят е ясна мълва,
че нощта честичко обяснява,
случващото се през деня.
Но защо още я търся,
с поглед назад я следя,
щом пътят, отминат по пясъка,
сънят отмива с вълнá.
© Стилиян Енчев All rights reserved.