Jun 16, 2021, 12:50 PM

Следи

765 0 0

Нощта е тъмна и мрачна,
или пък аз съм нощта,
вървя по брега на морето,
опитвам да оставя следа.

 

Ала то зло и коварно,
не допуска мойта молба,
и без знак, и посока,
заличава я зад гърба.

 

Ясно ми е, че в сън съм,
и сънят е ясна мълва,
че нощта честичко обяснява,
случващото се през деня.

 

Но защо още я търся,
с поглед назад я следя,
щом пътят, отминат по пясъка,
сънят отмива с вълнá.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стилиян Енчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...