20 abr 2007, 21:15

Следи в пясъка

  Poesía
1K 0 0
Всичко започва със морска почивка,
слънце, вълни и пясъчни замъци,
закачки, шеги, смутена усмивка,
искрици в очите, в мислите- пламъци.
Слънчеви дни и нощи горещи,
сбъднати сънища, съкровени мечти,
разходки по пясъка, неочаквани срещи,
тайни, прошепнати неусетно почти.
Лунна пътека по горещия пясък
копнежи събужда и спомени носи;
в очите изгрелият странен отблясък
поражда съмнения, страх и въпроси.
Изводи грешни, фалшива надежда,
размита преценка за измамна любов...
И ето, накрая животът изглежда
ужасно реален, студен и суров.
Всичко завършва със тъжни лица,
по обратния път с насълзени очи,
със сподавена болка, със разбити сърца,
с наранени самотни души!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелина Трифонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...