20 abr 2007, 21:15

Следи в пясъка

  Poesía
1K 0 0
Всичко започва със морска почивка,
слънце, вълни и пясъчни замъци,
закачки, шеги, смутена усмивка,
искрици в очите, в мислите- пламъци.
Слънчеви дни и нощи горещи,
сбъднати сънища, съкровени мечти,
разходки по пясъка, неочаквани срещи,
тайни, прошепнати неусетно почти.
Лунна пътека по горещия пясък
копнежи събужда и спомени носи;
в очите изгрелият странен отблясък
поражда съмнения, страх и въпроси.
Изводи грешни, фалшива надежда,
размита преценка за измамна любов...
И ето, накрая животът изглежда
ужасно реален, студен и суров.
Всичко завършва със тъжни лица,
по обратния път с насълзени очи,
със сподавена болка, със разбити сърца,
с наранени самотни души!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелина Трифонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...