Apr 20, 2007, 9:15 PM

Следи в пясъка

  Poetry
1K 0 0
Всичко започва със морска почивка,
слънце, вълни и пясъчни замъци,
закачки, шеги, смутена усмивка,
искрици в очите, в мислите- пламъци.
Слънчеви дни и нощи горещи,
сбъднати сънища, съкровени мечти,
разходки по пясъка, неочаквани срещи,
тайни, прошепнати неусетно почти.
Лунна пътека по горещия пясък
копнежи събужда и спомени носи;
в очите изгрелият странен отблясък
поражда съмнения, страх и въпроси.
Изводи грешни, фалшива надежда,
размита преценка за измамна любов...
И ето, накрая животът изглежда
ужасно реален, студен и суров.
Всичко завършва със тъжни лица,
по обратния път с насълзени очи,
със сподавена болка, със разбити сърца,
с наранени самотни души!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангелина Трифонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...