20 апр. 2007 г., 21:15

Следи в пясъка

1K 0 0
Всичко започва със морска почивка,
слънце, вълни и пясъчни замъци,
закачки, шеги, смутена усмивка,
искрици в очите, в мислите- пламъци.
Слънчеви дни и нощи горещи,
сбъднати сънища, съкровени мечти,
разходки по пясъка, неочаквани срещи,
тайни, прошепнати неусетно почти.
Лунна пътека по горещия пясък
копнежи събужда и спомени носи;
в очите изгрелият странен отблясък
поражда съмнения, страх и въпроси.
Изводи грешни, фалшива надежда,
размита преценка за измамна любов...
И ето, накрая животът изглежда
ужасно реален, студен и суров.
Всичко завършва със тъжни лица,
по обратния път с насълзени очи,
със сподавена болка, със разбити сърца,
с наранени самотни души!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Трифонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...