12 jul 2024, 17:26

Следите на хищник

696 2 2

Obra no adecuada para menores de 18 años

Слагам предупреждение, защото засягам чувствителни теми (изнасилване и самонараняване).

 

Щипя, драскам, удрям,

само и само да залича спомена за ръцете ти от тялото ми.

Скубя, удрям и гърча се,

думите ти завинаги гравирани са в ума ми.

Скубя, удрям и драскам,

ала не мога да забравя хищния ти поглед –

дебнещ,

чакащ,

впит в мен.

Драскам, щипя и дърпам,

опит след опит все неуспешен,

да съдера кожата от костите си, би било едно агонисточно блаженство, до което така и не достигам.

Викам, драскам, гърча се,

ала не мога да изчистя нечистотиите на твоите деяния по тялото ми.

Крещя,

щипя,

удрям,

издирам,

ехото на прегракналите ми викове и отслабените ми удари болезнено кънти в празнината.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Произведение, създаващо болезнено усещане за несправедливост, за необратимост, за безнадежност. И тук лирическият герой трябва осъзнато да прецени кой е носител на вината за всичко случило се преди и за това което би могло да се случи след. Има ли шанс да се преодолее раната и да се отмъсти на мъчителя? Въпроси, които трябва да намерят своите отговори и да получат своята развръзка възможно най-бързо и най-точно.
  • Потрес от силата на въздействието!
    Поздравления, Симеон!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...