Jul 12, 2024, 5:26 PM

Следите на хищник

690 2 2

The work is not suitable for people under 18 years of age.

Слагам предупреждение, защото засягам чувствителни теми (изнасилване и самонараняване).

 

Щипя, драскам, удрям,

само и само да залича спомена за ръцете ти от тялото ми.

Скубя, удрям и гърча се,

думите ти завинаги гравирани са в ума ми.

Скубя, удрям и драскам,

ала не мога да забравя хищния ти поглед –

дебнещ,

чакащ,

впит в мен.

Драскам, щипя и дърпам,

опит след опит все неуспешен,

да съдера кожата от костите си, би било едно агонисточно блаженство, до което така и не достигам.

Викам, драскам, гърча се,

ала не мога да изчистя нечистотиите на твоите деяния по тялото ми.

Крещя,

щипя,

удрям,

издирам,

ехото на прегракналите ми викове и отслабените ми удари болезнено кънти в празнината.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон All rights reserved.

Comments

Comments

  • Произведение, създаващо болезнено усещане за несправедливост, за необратимост, за безнадежност. И тук лирическият герой трябва осъзнато да прецени кой е носител на вината за всичко случило се преди и за това което би могло да се случи след. Има ли шанс да се преодолее раната и да се отмъсти на мъчителя? Въпроси, които трябва да намерят своите отговори и да получат своята развръзка възможно най-бързо и най-точно.
  • Потрес от силата на въздействието!
    Поздравления, Симеон!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...