12.07.2024 г., 17:26

Следите на хищник

691 2 2

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

Слагам предупреждение, защото засягам чувствителни теми (изнасилване и самонараняване).

 

Щипя, драскам, удрям,

само и само да залича спомена за ръцете ти от тялото ми.

Скубя, удрям и гърча се,

думите ти завинаги гравирани са в ума ми.

Скубя, удрям и драскам,

ала не мога да забравя хищния ти поглед –

дебнещ,

чакащ,

впит в мен.

Драскам, щипя и дърпам,

опит след опит все неуспешен,

да съдера кожата от костите си, би било едно агонисточно блаженство, до което така и не достигам.

Викам, драскам, гърча се,

ала не мога да изчистя нечистотиите на твоите деяния по тялото ми.

Крещя,

щипя,

удрям,

издирам,

ехото на прегракналите ми викове и отслабените ми удари болезнено кънти в празнината.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Произведение, създаващо болезнено усещане за несправедливост, за необратимост, за безнадежност. И тук лирическият герой трябва осъзнато да прецени кой е носител на вината за всичко случило се преди и за това което би могло да се случи след. Има ли шанс да се преодолее раната и да се отмъсти на мъчителя? Въпроси, които трябва да намерят своите отговори и да получат своята развръзка възможно най-бързо и най-точно.
  • Потрес от силата на въздействието!
    Поздравления, Симеон!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...