4 oct 2013, 22:38

Следите остават

  Poesía » Otra
660 0 10

Живея живота напълно.

Дошъл съм във него по план.

Не крия се вечер по тъмно

и светъл е моят екран.

 

На чуждия хляб не посягам,

от своя пък давам на друг.

И чист до жената си лягам -

до днеска достоен съпруг.

 

Посрещам деня си уверен,

че той ще ми бъде добър.

На всичко съм винаги верен

и нямам в душата кахър.

 

И вечер си лягам доволен,

че всичко е било по план.

Не искам живота разголен

да ляга на моята длан.

 

В сезоните крача си смело -

познаван, но скромен и тих.

Следите остават от дело

с написан в душата ми стих.

 

Избрал съм си пътя нагоре,

макар че и вятър ме вя.

Но свети ми слънце отгоре

и още... по пътя вървя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...