4 oct 2013, 22:38

Следите остават

  Poesía » Otra
656 0 10

Живея живота напълно.

Дошъл съм във него по план.

Не крия се вечер по тъмно

и светъл е моят екран.

 

На чуждия хляб не посягам,

от своя пък давам на друг.

И чист до жената си лягам -

до днеска достоен съпруг.

 

Посрещам деня си уверен,

че той ще ми бъде добър.

На всичко съм винаги верен

и нямам в душата кахър.

 

И вечер си лягам доволен,

че всичко е било по план.

Не искам живота разголен

да ляга на моята длан.

 

В сезоните крача си смело -

познаван, но скромен и тих.

Следите остават от дело

с написан в душата ми стих.

 

Избрал съм си пътя нагоре,

макар че и вятър ме вя.

Но свети ми слънце отгоре

и още... по пътя вървя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...