Следите остават
Живея живота напълно.
Дошъл съм във него по план.
Не крия се вечер по тъмно
и светъл е моят екран.
На чуждия хляб не посягам,
от своя пък давам на друг.
И чист до жената си лягам -
до днеска достоен съпруг.
Посрещам деня си уверен,
че той ще ми бъде добър.
На всичко съм винаги верен
и нямам в душата кахър.
И вечер си лягам доволен,
че всичко е било по план.
Не искам живота разголен
да ляга на моята длан.
В сезоните крача си смело -
познаван, но скромен и тих.
Следите остават от дело
с написан в душата ми стих.
Избрал съм си пътя нагоре,
макар че и вятър ме вя.
Но свети ми слънце отгоре
и още... по пътя вървя.
© Никола Апостолов All rights reserved.
