4.10.2013 г., 22:38

Следите остават

655 0 10

Живея живота напълно.

Дошъл съм във него по план.

Не крия се вечер по тъмно

и светъл е моят екран.

 

На чуждия хляб не посягам,

от своя пък давам на друг.

И чист до жената си лягам -

до днеска достоен съпруг.

 

Посрещам деня си уверен,

че той ще ми бъде добър.

На всичко съм винаги верен

и нямам в душата кахър.

 

И вечер си лягам доволен,

че всичко е било по план.

Не искам живота разголен

да ляга на моята длан.

 

В сезоните крача си смело -

познаван, но скромен и тих.

Следите остават от дело

с написан в душата ми стих.

 

Избрал съм си пътя нагоре,

макар че и вятър ме вя.

Но свети ми слънце отгоре

и още... по пътя вървя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...