4 окт. 2013 г., 22:38

Следите остават

657 0 10

Живея живота напълно.

Дошъл съм във него по план.

Не крия се вечер по тъмно

и светъл е моят екран.

 

На чуждия хляб не посягам,

от своя пък давам на друг.

И чист до жената си лягам -

до днеска достоен съпруг.

 

Посрещам деня си уверен,

че той ще ми бъде добър.

На всичко съм винаги верен

и нямам в душата кахър.

 

И вечер си лягам доволен,

че всичко е било по план.

Не искам живота разголен

да ляга на моята длан.

 

В сезоните крача си смело -

познаван, но скромен и тих.

Следите остават от дело

с написан в душата ми стих.

 

Избрал съм си пътя нагоре,

макар че и вятър ме вя.

Но свети ми слънце отгоре

и още... по пътя вървя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...