Ve2666 (Василка Ябанджиева) Ve2666 (Василка Ябанджиева)
30 541
15 jul 2015, 13:21

Следите просто стават сън

  Poesía
479 0 5

Две следи боси,

останали след твоя вик,

с разпуснати от вятъра коси

танцуват, скрили в шепи звезден миг.

 

Две следи загубили посока,

въртят се в самота.

Стоят на ъгъла на блока

и питат всеки срещнат

"Къде отиде любовта?"

 

Високо горе вятърът замлъкна,

дочул тревожен звън.

Всяка обич се дели на хапки,

а следите просто стават сън!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • странница (Сеси)
    странница (Сеси)
    Хареса ми! Особено финалът е много добър! Поздрави!
  • valerqn (Валентин Хаджиев)
    valerqn (Валентин Хаджиев)
    Страхотен завършек за прекрасния ти стих! Поздрави и успех!
  • ivaani (Радка Горанова)
    ivaani (Радка Горанова)
    Красив стих Васе! „...а следите просто стават сън!” Хареса ми!
  • koli4a (Никола Апостолов)
    koli4a (Никола Апостолов)
    Много хубави стихове, Василке!Харесах и ги оценявам!
    поздрави от мен и спокойна вечер!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    "Високо горе вятърът замлъкна, дочул тревожен звън.
    Всяка обич се дели на хапки, а следите просто стават сън!"

    Тези редове звучат особено, Василке - леко сентенциално и дистанцирано от реалността. Но именно затова и ми допадат!
    Поздрав!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0