Следите просто стават сън
Две следи боси,
останали след твоя вик,
с разпуснати от вятъра коси
танцуват, скрили в шепи звезден миг.
Две следи загубили посока,
въртят се в самота.
Стоят на ъгъла на блока
и питат всеки срещнат
"Къде отиде любовта?"
Високо горе вятърът замлъкна,
дочул тревожен звън.
Всяка обич се дели на хапки,
а следите просто стават сън!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
