Две следи боси,
останали след твоя вик,
с разпуснати от вятъра коси
танцуват, скрили в шепи звезден миг.
Две следи загубили посока,
въртят се в самота.
Стоят на ъгъла на блока
и питат всеки срещнат
"Къде отиде любовта?"
Високо горе вятърът замлъкна,
дочул тревожен звън.
Всяка обич се дели на хапки,
а следите просто стават сън!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
