ellyst (Ели)
136 868
28 dic 2011, 16:42

Следнощен вопъл 

  Poesía » De humor
647 0 13

Спи сърцето, уморено, 
мозъкът ми също спи.
а очите ми, червени, 
са две огнени звезди.
Пришки имам, пусти танци. 
Мускулите ми туптят.
Аспирин ли? Таратанци. 
Даже костите болят!
В гърлото ми огън тлее,
сякаш е преизподня...
Приказката "Който пее, 
зло не мисли", е тъпня.
Пях. И ето - мисля злостен
и страдалчески пасквил.
Даже мозъкът ми костен
назовава ме дебил!
Тонусът ми е на мощи,
пропътували света,
взорът - блед, умът ми - снощен,
а в главата ми - боза...
Разните му Пепеляшки
как издържат до зори?!
Тия приказки юнашки
хич не ми ги и хвали - 
"Яли, пили три дни, нощи -
и аз там бях, и аз пих..."
Аз пък казвам - туй са пошли,
нескопосани лъжи.
Три дни? Да бе. Виж ме само -
след една-едничка нощ.
Иде ми гора да хвана...
ала нямам толкоз мощ.

Лека нощ.

© Ели Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??