Следнощен вопъл
Спи сърцето, уморено,
мозъкът ми също спи.
а очите ми, червени,
са две огнени звезди.
Пришки имам, пусти танци.
Мускулите ми туптят.
Аспирин ли? Таратанци.
Даже костите болят!
В гърлото ми огън тлее,
сякаш е преизподня...
Приказката "Който пее,
зло не мисли", е тъпня.
Пях. И ето - мисля злостен
и страдалчески пасквил.
Даже мозъкът ми костен
назовава ме дебил!
Тонусът ми е на мощи,
пропътували света,
взорът - блед, умът ми - снощен,
а в главата ми - боза...
Разните му Пепеляшки
как издържат до зори?!
Тия приказки юнашки
хич не ми ги и хвали -
"Яли, пили три дни, нощи -
и аз там бях, и аз пих..."
Аз пък казвам - туй са пошли,
нескопосани лъжи.
Три дни? Да бе. Виж ме само -
след една-едничка нощ.
Иде ми гора да хвана...
ала нямам толкоз мощ.
© Ели All rights reserved.
Реалистично отражение на вечерната действителност!
