2 ene 2008, 9:58

Следпразнично 

  Poesía
588 0 12
Ще се впусна в следпразнични грижи
в ежедневните голи полета...
Без да искам света да обиждам,
в мене спомена само ще свети.

Като восъчна свещ ще догаря,
но ще топли от сухият вятър...
Всекидневието е преговаряне,
подготовка за нов спектакъл...

И макар да изглежда тежко,
и макар да изглежда скучно,
делника е реално нещо
и следпразнично все се случва...

Затова нека пазим спомена
и усмихнати крачим в днешното.
Красотата си има корени...
Грозотата е само вещица...

И дори да измаря утрото,
наближава нова фиеста.
Пожелавам на всички - Случване!
Нека не пада завесата...


© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??