2 янв. 2008 г., 09:58

Следпразнично

730 0 12
Ще се впусна в следпразнични грижи
в ежедневните голи полета...
Без да искам света да обиждам,
в мене спомена само ще свети.

Като восъчна свещ ще догаря,
но ще топли от сухият вятър...
Всекидневието е преговаряне,
подготовка за нов спектакъл...

И макар да изглежда тежко,
и макар да изглежда скучно,
делника е реално нещо
и следпразнично все се случва...

Затова нека пазим спомена
и усмихнати крачим в днешното.
Красотата си има корени...
Грозотата е само вещица...

И дори да измаря утрото,
наближава нова фиеста.
Пожелавам на всички - Случване!
Нека не пада завесата...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...