Jan 2, 2008, 9:58 AM

Следпразнично

  Poetry
727 0 12
Ще се впусна в следпразнични грижи
в ежедневните голи полета...
Без да искам света да обиждам,
в мене спомена само ще свети.

Като восъчна свещ ще догаря,
но ще топли от сухият вятър...
Всекидневието е преговаряне,
подготовка за нов спектакъл...

И макар да изглежда тежко,
и макар да изглежда скучно,
делника е реално нещо
и следпразнично все се случва...

Затова нека пазим спомена
и усмихнати крачим в днешното.
Красотата си има корени...
Грозотата е само вещица...

И дори да измаря утрото,
наближава нова фиеста.
Пожелавам на всички - Случване!
Нека не пада завесата...


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...