Слепец
697
0
4
Слепец
Пропъди ме. И аз си тръгнах.
Научена съм да не моля,
затова сърцето си изтръгнах,
но продължих - сама и гола.
Пътят ми не беше лесен,
трудно бе и често падах,
като листо в късна есен.
Исках да се срещнем... в Ада.
В мрачните ми дни утеха
бе една-едничка мисъл,
с мен я носех вместо дреха,
придаваше на дните смисъл.
Ще отмъсти за мене времето,
ще съжаляваш, зная, някой ден,
ще ти тежи безкрайно бремето,
че сам загуби пътя си към мен.
Ще ме търсиш в мъгли и бури,
пипнешком като слепец.
Ще догаряш бавно като пура...
по-самотен от вдовец.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Или Дадарова Todos los derechos reservados
