JustaLittleKid (Или Дадарова)
256 151
7 авг. 2011 г., 23:14

Слепец 

  Поэзия » Любовная
552 0 4

Слепец

 

Пропъди ме. И аз си тръгнах.
Научена съм да не моля,
затова сърцето си изтръгнах,
но продължих - сама и гола.

Пътят ми не беше лесен,
трудно бе и често падах,
като листо в късна есен.
Исках да се срещнем... в Ада.

В мрачните ми дни утеха
бе една-едничка мисъл,
с мен я носех вместо дреха,
придаваше на дните смисъл.

Ще отмъсти за мене времето,
ще съжаляваш, зная, някой ден,
ще ти тежи безкрайно бремето,
че сам загуби пътя си към мен.

Ще ме търсиш в мъгли и бури,
пипнешком като слепец.
Ще догаряш бавно като пура...
по-самотен от вдовец.

© Или Дадарова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Трудно, но не и невъзможно! Любовта е за силните,а не за лошите, недостойните и незаслужаващите
  • Благодаря ви
    Христина, така е... но е трудно да се примириш и утешиш с тази мисъл, когато всичко, което искаш, е онзи лошия, недостойния, незаслужаващия...
  • Красиво и трагично - ХАРЕСВА МИ понякога си струва някой да те загуби за да може друг - по-добър да те намери !!!
  • Прекрасно.
Предложения
: ??:??