Слепец
Слепец
Пропъди ме. И аз си тръгнах.
Научена съм да не моля,
затова сърцето си изтръгнах,
но продължих - сама и гола.
Пътят ми не беше лесен,
трудно бе и често падах,
като листо в късна есен.
Исках да се срещнем... в Ада.
В мрачните ми дни утеха
бе една-едничка мисъл,
с мен я носех вместо дреха,
придаваше на дните смисъл.
Ще отмъсти за мене времето,
ще съжаляваш, зная, някой ден,
ще ти тежи безкрайно бремето,
че сам загуби пътя си към мен.
Ще ме търсиш в мъгли и бури,
пипнешком като слепец.
Ще догаряш бавно като пура...
по-самотен от вдовец.
© Или Дадарова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Трудно, но не и невъзможно! Любовта е за силните,а не за лошите, недостойните и незаслужаващите
-
Благодаря ви
Христина, така е... но е трудно да се примириш и утешиш с тази мисъл, когато всичко, което искаш, е онзи лошия, недостойния, незаслужаващия...
-
Красиво и трагично - ХАРЕСВА МИпонякога си струва някой да те загуби за да може друг - по-добър да те намери !!!
-
Прекрасно.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
