16 feb 2024, 11:45

Слепецът и вишнята 

  Poesía » Filosófica
220 9 11

СЛЕПЕЦЪТ И ВИШНЯТА

 

Измамен и порочен е април.

Подлъгва ни с усмивка неизбежна.

До уличния ъгъл се е свил

пастирът сляп на хорските надежди.

 

Монети в шепите му не дрънчат.

Но цъфналата вишня го прегърна

и с прелест, и с нагарчащ аромат

тя времето назад за него върна.

 

Щастливец той е – свише благодат

разтапя се по острите му скули,

край него сякаш ангели летят

и сякаш може всичко да си купи.

 

Очи ли нямаме, за да съзрем,

как светлото в душата му се движи

и грее в свят, безцелно устремен,

препъван от безсилие и грижи?

 

А вишнев цвят за всинца ни вали

и тъпчем го със калните си боти.

Слепци сме май родени, щом дори

за нас запролетява с неохота.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??