1 sept 2007, 15:55

Слепият щъркел

  Poesía
5.5K 11 67
Не ме избра. Аз просто ти се случих.
Без каталог, без мостра, произволно.
От щъркел сляп, мечтан вързоп получи,
а аз бях вътре, свит недоброволно.

И ме позна първично, непонятно
и ме прие такъв, въздушно-пощен.
Мечтите ти заспаха безвъзвратно.
Останах аз. За да те будя нощем.

И обичта ти ме наля със смисъл,
облече егото ми в чисти дрехи
и чиста радост, от очите бликнала,
ми казваше, че аз съм ти утеха.

И станах принц, наследник на надежди,
утеха давах и се самовлюбвах,
над челото ти гледах изпод вежди,
протегнатите мостове погубвах.

Животът си е мой - така си казвах
и гузна гордост пареше в гърдите...
... А споменът за щъркела полазва
и слепотата му ме удря във очите.

Харесваш ли ме, мамо? Просто питам.
Не казвам, че сега ще имаш избор.
Не искам прошка. Само се опитвам
да разбера. Че човки ме пронизват.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Наистина уникален стих! Невероятен талант!
  • Много искрена радост ме залива, когато прочета нещо такова. Не заради посвещението, а заради таланта.
  • Един от най-хубавите стихове в сайта, който съм чела. Този и стихотворението ти посветено на Петя Дубарова. С удоволствие ги препрочитам.
  • Уникат
  • Браво!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...