1 sept 2007, 15:55

Слепият щъркел

  Poesía
5.6K 11 67
Не ме избра. Аз просто ти се случих.
Без каталог, без мостра, произволно.
От щъркел сляп, мечтан вързоп получи,
а аз бях вътре, свит недоброволно.

И ме позна първично, непонятно
и ме прие такъв, въздушно-пощен.
Мечтите ти заспаха безвъзвратно.
Останах аз. За да те будя нощем.

И обичта ти ме наля със смисъл,
облече егото ми в чисти дрехи
и чиста радост, от очите бликнала,
ми казваше, че аз съм ти утеха.

И станах принц, наследник на надежди,
утеха давах и се самовлюбвах,
над челото ти гледах изпод вежди,
протегнатите мостове погубвах.

Животът си е мой - така си казвах
и гузна гордост пареше в гърдите...
... А споменът за щъркела полазва
и слепотата му ме удря във очите.

Харесваш ли ме, мамо? Просто питам.
Не казвам, че сега ще имаш избор.
Не искам прошка. Само се опитвам
да разбера. Че човки ме пронизват.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Наистина уникален стих! Невероятен талант!
  • Много искрена радост ме залива, когато прочета нещо такова. Не заради посвещението, а заради таланта.
  • Един от най-хубавите стихове в сайта, който съм чела. Този и стихотворението ти посветено на Петя Дубарова. С удоволствие ги препрочитам.
  • Уникат
  • Браво!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...