Слепият щъркел

1.09.2007 г., 15:55 ч.

Поезия

5.0 / 53

5240 11 69

Не ме избра. Аз просто ти се случих.
Без каталог, без мостра, произволно.
От щъркел сляп, мечтан вързоп получи,
а аз бях вътре, свит недоброволно.
И ме позна първично, непонятно
и ме прие такъв, въздушно-пощен.
Мечтите ти заспаха безвъзвратно.
Останах аз. За да те будя нощем.
И обичта ти ме наля със смисъл,
облече егото ми в чисти дрехи
и чиста радост, от очите бликнала,
ми казваше, че аз съм ти утеха. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Споделена тишина
Циганка

Почука циганката есен и : Влез! - докато изрека, извика ми през смях и песен: Дай да ти гледам на ръ...
Коя ще те обикне теб, не знам?...

Узря във мене намерение във стих да те обезсмъртя. Започнах бодро с изречение „Не ще ни раздели смър...
Вяра

Аз вярвам в мисълта на всеки звук. Аз вярвам в смисъла на дългата поредица от грешки... Всеки залез ...

Още произведения »