17 ago 2007, 11:08

Сливане

  Poesía
942 0 16

Луната броди. Тънка амазонка
пресича в тръс гората през нощта.
Опънатата тетива - гърбът на коня,
а матовата й снага- като стрела.
Косите й са остри върхове,
колчанът абаносов - дързък сплит.
Очите й от звездното небе
откъснат кехлибар. Космичен вик.
А сянката й обладава вятър.
Движение на нощ и на жена.
Къде е той!? Кентавърът, шамана,
ездачът в дълбините на нощта.
Шатрата му страстно се полюшва,
на края на среднощния й път.
Опиващ аромат- сандал и мускус,
проникват остро в тънката й плът.
Изтръпване от песен на копита.
Опъната тетива сега е тя.
Отдаване, магия, земно сливане...
Луната е шаманът на страстта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бистра Малинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...