Aug 17, 2007, 11:08 AM

Сливане

  Poetry
943 0 16

Луната броди. Тънка амазонка
пресича в тръс гората през нощта.
Опънатата тетива - гърбът на коня,
а матовата й снага- като стрела.
Косите й са остри върхове,
колчанът абаносов - дързък сплит.
Очите й от звездното небе
откъснат кехлибар. Космичен вик.
А сянката й обладава вятър.
Движение на нощ и на жена.
Къде е той!? Кентавърът, шамана,
ездачът в дълбините на нощта.
Шатрата му страстно се полюшва,
на края на среднощния й път.
Опиващ аромат- сандал и мускус,
проникват остро в тънката й плът.
Изтръпване от песен на копита.
Опъната тетива сега е тя.
Отдаване, магия, земно сливане...
Луната е шаманът на страстта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бистра Малинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...