15 feb 2025, 9:36

Сливен

  Poesía
383 3 9

 

              на поета Деньо Денев 

 

Шепнат калдъръмените улици 

на подбалканските градчета...

Там живеят спомени забулени 

за сто войводи и за чети.

 

Там сред потайни будни долове 

ручеите мият сподавени рани.

Сенките на вековни стволове 

крият дирите в Балкана.

 

Там един поет все така живее--

забравят ли се млади пътеки?

Когато лятото слънчево изгрее:

любовта разцъфва навеки.

 

Умислени,скалите във синьо 

помнят и победи;и погроми...

В нозете им живее моят Сливен 

със силях от вехти спомени. 

 

Димитровден'2008

                          

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за Любими, Елка!
  • Благодаря за коментара и оценката, Живко!
    За разлика от други градове в Ямбол има значителен напредък, може би от няколко години,поради Митница Лесово на границата с Турция,както и близостта с АМ Тракия(на 7 км).Изграждането на Индустриална зона,близостта до Бургас и Южното Черноморие направи града ни по-атрактивен в сравнение със Сливен.
    Благодаря за хубавите думи и оценката, Миночка!
    Когато човек е на 27-30 години и има работа,семейство,осигурено с жилище,за децата има детски заведения,приятели и познати,си спомня за хубавите изживявания.
  • Много ми хареса, това прекрасно посвещение, Стойчо! Времето безмилостно тече, но спомените вечно ще ни греят!
  • Котел, Ямбол, Сливен, Стара Загора, Елена, Трявна, Габрово, Калофер, Карлово, Сопот, Копривщица....Някога велики имена и места! Днес потънали в забрава...
  • Благодаря за хубавите думи и оценката, Младен!🙏
    Живях едни от хубавите си младежки години в Сливен.
    По силата на служебните обстоятелства от 1980-та до началото на 1985-та година.
    Благодаря за коментарите и оценките,Дора,BoBoteva и Даниела!
    Вашите слова ме правят щастлив и признателен!🙏

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...