Сливен
на поета Деньо Денев
Шепнат калдъръмените улици
на подбалканските градчета...
Там живеят спомени забулени
за сто войводи и за чети.
Там сред потайни будни долове
ручеите мият сподавени рани.
Сенките на вековни стволове
крият дирите в Балкана.
Там един поет все така живее--
забравят ли се млади пътеки?
Когато лятото слънчево изгрее:
любовта разцъфва навеки.
Умислени,скалите във синьо
помнят и победи;и погроми...
В нозете им живее моят Сливен
със силях от вехти спомени.
Димитровден'2008
© Стойчо Станев All rights reserved.