16 oct 2011, 12:08

Слова

  Poesía » Otra
658 0 6

 

    Слова

 

Защо не мога да заспя?

Душата ми е пълна със слова.

Полудявам или не!?

Искам да разбера!

Пиша без да спирам, 

идват една подир  една.                                          

Чакали момента да се изразя.

 

Ти ще разнесеш мълвата

 за добрите ми дела, желания и 

мисли несподелени досега.

 Как така се случи, че 

душата ми  да може 

вече да говори чрез

 слова написани така.                                                                                                                                       

 

Посред нощ, с очила и лист,

мънички сълзи се

 стичат от умора.

Не искат да се взират

вече в моята душа,

стига вече, отдай се

 на покоя и съня!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мина Конарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ох, и азсъм като теб!

    Във полумрак,във полусън
    очи отварям,мира нямам.
    След тежък емоционален ден
    съзнанието ми се разтоварва

    И цяла вечер,мятам се ,уви
    а вече призори настана.
    А то не спи, бунтува се ,крещи
    комай е било вързано отдавна!
  • Това е поетичната душа,
    все със думите се бори
    и какви и как да подреди,
    за да може стихът да заговори!

    Пиши,това е спасението,за да намериш покой!Поздрав сърдечен!
  • Чудесно е!
    Тези слова идват винаги в неподходящи моменти . . .
    но щом си подготвена е много хубаво!
    Успех ти желая!
  • Поздрав сърдечен и очаквам още прекрасни вдъхновения!
  • Поздрав и от мен Ваня и Весе!Пишете и вие!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...