16 окт. 2011 г., 12:08

Слова

660 0 6

 

    Слова

 

Защо не мога да заспя?

Душата ми е пълна със слова.

Полудявам или не!?

Искам да разбера!

Пиша без да спирам, 

идват една подир  една.                                          

Чакали момента да се изразя.

 

Ти ще разнесеш мълвата

 за добрите ми дела, желания и 

мисли несподелени досега.

 Как така се случи, че 

душата ми  да може 

вече да говори чрез

 слова написани така.                                                                                                                                       

 

Посред нощ, с очила и лист,

мънички сълзи се

 стичат от умора.

Не искат да се взират

вече в моята душа,

стига вече, отдай се

 на покоя и съня!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мина Конарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ох, и азсъм като теб!

    Във полумрак,във полусън
    очи отварям,мира нямам.
    След тежък емоционален ден
    съзнанието ми се разтоварва

    И цяла вечер,мятам се ,уви
    а вече призори настана.
    А то не спи, бунтува се ,крещи
    комай е било вързано отдавна!
  • Това е поетичната душа,
    все със думите се бори
    и какви и как да подреди,
    за да може стихът да заговори!

    Пиши,това е спасението,за да намериш покой!Поздрав сърдечен!
  • Чудесно е!
    Тези слова идват винаги в неподходящи моменти . . .
    но щом си подготвена е много хубаво!
    Успех ти желая!
  • Поздрав сърдечен и очаквам още прекрасни вдъхновения!
  • Поздрав и от мен Ваня и Весе!Пишете и вие!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...