16.10.2011 г., 12:08

Слова

657 0 6

 

    Слова

 

Защо не мога да заспя?

Душата ми е пълна със слова.

Полудявам или не!?

Искам да разбера!

Пиша без да спирам, 

идват една подир  една.                                          

Чакали момента да се изразя.

 

Ти ще разнесеш мълвата

 за добрите ми дела, желания и 

мисли несподелени досега.

 Как така се случи, че 

душата ми  да може 

вече да говори чрез

 слова написани така.                                                                                                                                       

 

Посред нощ, с очила и лист,

мънички сълзи се

 стичат от умора.

Не искат да се взират

вече в моята душа,

стига вече, отдай се

 на покоя и съня!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мина Конарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ох, и азсъм като теб!

    Във полумрак,във полусън
    очи отварям,мира нямам.
    След тежък емоционален ден
    съзнанието ми се разтоварва

    И цяла вечер,мятам се ,уви
    а вече призори настана.
    А то не спи, бунтува се ,крещи
    комай е било вързано отдавна!
  • Това е поетичната душа,
    все със думите се бори
    и какви и как да подреди,
    за да може стихът да заговори!

    Пиши,това е спасението,за да намериш покой!Поздрав сърдечен!
  • Чудесно е!
    Тези слова идват винаги в неподходящи моменти . . .
    но щом си подготвена е много хубаво!
    Успех ти желая!
  • Поздрав сърдечен и очаквам още прекрасни вдъхновения!
  • Поздрав и от мен Ваня и Весе!Пишете и вие!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...