thedac (Димитър Драганов)
864 1125
11 mar 2019, 8:12

Слово на един арлекѝн 

  Poesía » De amor, Filosófica
607 2 11

Намерѝ ме в отнетото слово…
Изгонѝ ме от прекия път…
Разберѝ, че погълнал отрова,
ще горя и ще пея без плът.

Ще пътувам, ще нося мечтите.
Като лято, изтляло в капчук,
акостирах с тъгата в очите,
но отплувах – лиричен и друг.

Не желая игрите ти слепи…
Не ридая за минало с теб…
В тази стая оставих го, ето.
Като сричка от тъжен куплет.

Не венчая земята с небето,
и се движа по скъсан килим…
Ти си споменът стар на сърцето.
Подпис: нежен и твой: Арлекѝн.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??