thedac (Димитър Драганов)
864 1125
Mar 11, 2019, 8:12 AM

Слово на един арлекѝн 

  Poetry » Love, Phylosophy
608 2 11

Намерѝ ме в отнетото слово…
Изгонѝ ме от прекия път…
Разберѝ, че погълнал отрова,
ще горя и ще пея без плът.

Ще пътувам, ще нося мечтите.
Като лято, изтляло в капчук,
акостирах с тъгата в очите,
но отплувах – лиричен и друг.

Не желая игрите ти слепи…
Не ридая за минало с теб…
В тази стая оставих го, ето.
Като сричка от тъжен куплет.

Не венчая земята с небето,
и се движа по скъсан килим…
Ти си споменът стар на сърцето.
Подпис: нежен и твой: Арлекѝн.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??