Слово на един арлекѝн
Намерѝ ме в отнетото слово…
Изгонѝ ме от прекия път…
Разберѝ, че погълнал отрова,
ще горя и ще пея без плът.
Ще пътувам, ще нося мечтите.
Като лято, изтляло в капчук,
акостирах с тъгата в очите,
но отплувах – лиричен и друг.
Не желая игрите ти слепи…
Не ридая за минало с теб…
В тази стая оставих го, ето.
Като сричка от тъжен куплет.
Не венчая земята с небето,
и се движа по скъсан килим…
Ти си споменът стар на сърцето.
Подпис: нежен и твой: Арлекѝн.
© Димитър Драганов All rights reserved.
