23 may 2008, 18:03

Слово за Словото

2.1K 0 14
Колко думи вече са изречени -
пламенно описали света.
Някои забравени, отречени,
разпнати на кръста на страстта.

Думи за възход и за падение,
без печал, захвърлени в прахта.
Днес са вик пречистен и вълнение,
утре – стон безсмислен, празнота.

И ако в началото бе Словото,
Tо бе „Ом” и Истина една.
Не излишество и не условности,
само Дух и само Cветлина.

Думите откриват ли началото,
Първото без второ, Cветостта,
края и безсмъртието в тялото,
Xрама, Cъщината, Pадостта?

Вярвам, че понякога разкриват ни
в миг един – искра от вечността.
После избледняват и отиват си,
стават безполезна суета.

Може би изравям думи-въглени...
Вместо с огъня боравя с дим.
Да - нехайно бисерите хвърляме
там, в калта. Защо не замълчим?

Гoспoди, словесно пак гадая -
в рамки ли Всемира ще сбера?!
Как ограничавайки Безкрая,
Тебе да постигна – Тук… Cега…

Мога ли безмълвно да присъствам -
цялото без звук да изразя.
Изгрева смирено да прегръщам.
Звук един да стана след това.

Искам само в Смисъла едничък,
простичко да вникна и прозра.
Ти прости, че тежко ми е всичко.
Толкова е трудно да мълча...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Радкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "толкова е трудно да мълча"... да,така е с най-лесното...
  • Така е, Анита! Въпросите ми са риторични, а Словото е висша вибрация /"И в началото бе Словото!"/ - необходимост и начин на живот!
  • "Искам само в Смисъла едничък,
    простичко да вникна и прозра.
    Ти прости, че тежко ми е всичко.
    Толкова е трудно да мълча..."

    Ако не говориш и не задавъш въпроси, и не търсиш отговори, дори да е в себе си, няма прозрение. Само мислещите могат да прозрат!
    Поздрав за стиха!
  • !!!
    Браво, Мария!
    Страхотен стих!
    Поздравления!
  • Прекрасен стих!
    ръкопляскам ти права...!
    с обич, Мария.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...